“Джумалите” са самобитните кукерски игри на населението от кв.Момина баня в Хисаря. Те съществуват още от езически времена. Коренът на тези игри са тракийските Дионисиеви мистерии. Обредът представлява символичната смяна на старата с новата година. Траките са правили този ритуал в началото на пролетта. По християнския календар това става между Трифон Зарезан и Сирни Заговезни, 40 дни преди Великден. Има главен кукер (Дионис), който заедно със свитата си играе, за да е добра новата година. Разиграването на обреда започва от скален връх със светилище. Водачът на кукерите встъпва в символичен брак с Богинята Майка чрез жертвоприношение (курбан). Орфическите общества, поставили началото на този ритуал, са били мъжки – съставени само от “посветени” неженени мъже. Докато водачът (царя, жреца) се съвокуплявал с Майката Земя, младите мъже и жени са правили разюздан секс, за да помогнат на природата да се възроди.
Постепенно обредът приема нови измерения, но се запазва условието кукери да бъдат само млади мъже. Те гонят момите, за да ги скубят и ако им позволят, да се любят с тях. Тези закачки символизират първоначалните орфически оргии. Джумалите се обличат с женски дрехи, свирят с джумалски свирки и вдигат шум с хлопките, за да заблудят и прогонят Злите сили (зимата), които не позволяват да се изоре и оплоди земята.
Днес е запазено старото наименование с турски корен “джумал” – мим, маскиран веселяк. Високите маски се наричат “каук” (тур. – висока шапка), а има и ниски – “капели”. По всички маски има закачени огледала, за да отразяват грозното лице на Злото и да го плашат. Изработването на маските е сложна и трудоемка работа, която изисква специални умения. Всичко се нашива на ръка. В една маска има хиляди мъниста и пайети, разноцветни панделки, сухи цветя и гердани. Само няколко жени от селото имат уменията и привилегията да изработват кукерските маски. Тези възрастни жени са на особена почит.
Постепенно обредът приема нови измерения, но се запазва условието кукери да бъдат само млади мъже. Те гонят момите, за да ги скубят и ако им позволят, да се любят с тях. Тези закачки символизират първоначалните орфически оргии. Джумалите се обличат с женски дрехи, свирят с джумалски свирки и вдигат шум с хлопките, за да заблудят и прогонят Злите сили (зимата), които не позволяват да се изоре и оплоди земята.
Днес е запазено старото наименование с турски корен “джумал” – мим, маскиран веселяк. Високите маски се наричат “каук” (тур. – висока шапка), а има и ниски – “капели”. По всички маски има закачени огледала, за да отразяват грозното лице на Злото и да го плашат. Изработването на маските е сложна и трудоемка работа, която изисква специални умения. Всичко се нашива на ръка. В една маска има хиляди мъниста и пайети, разноцветни панделки, сухи цветя и гердани. Само няколко жени от селото имат уменията и привилегията да изработват кукерските маски. Тези възрастни жени са на особена почит.